Младата тенис надежда Йоана Константинова и нуждата от професионален екип за постигане на високи цели

Елена: Днес при нас е Йоана Константинова. Тя е на 13 години, но вече е най-добре ранкираната ни тенисистка в Европа до 14 години. Много се радвам, че си при нас и че ще споделиш твоя професионален опит със зрителите от нашия канал. Тук е и нейният треньор – Велиан Бакалов – умен, способен, изключителен треньор. За мен е чест, че с твоята възпитаничка сте тук при нас. Йоана, от колко време тренираш?

Йоана: Тренирам от 6-годишна. 

Елена: Може да се каже, че половината ти живот е минал в професионалния тенис. Къде и как започна?

Йоана: Аз съм от Плевен. Започнах да тренирам там и неусетно това се превърна в професионално занимание.

Елена: Какво те накара да избереш тениса? 

Йоана: Много смешна история – бях в детската градина и едно от момчетата играеше тенис. На мен това ми се стори много интересно и когато се прибрах вкъщи, помолих майка ми да ме заведе на тренировка по тенис. Беше вечер и нямаше как да отидем тогава, но на следващия ден тя потърси варианти и отидох да тренирам. 

Елена: Велиан, от колко години си треньор на Йоана?

Велиан: Последните две години и половина – плътно, преди това с прекъсвания за още две-две години и половина. В последните няколко години, работим заедно с баща й – Ивайло.

Елена: Тъй като тя е дете, на нея и предстоят поне още 5 години интензивен растеж. Как се справяте с травми, проблеми, болки и случвали ли са се до момента?

Велиан: Случват се, те са неизменна част от израстването на всеки един спортист. Смятам, че вършим достатъчно добре работата си по отношение на натоварването, най-вече на възстановяването, за да избягваме тежките контузии, пък и тя има доста силен и здрав организъм, който и помага да превъзмогва много бързо контузиите и проблемите.

Елена: Какви контузии, какви проблеми, ако можеш по-конкретно да посочиш?

Велиан: До сега най-често е имало проблем с растежни болки в колената и рамото. В следствие на неравности на корта, два или три пъти е стъпвала на криво, изкривявала е глезен, което е изключително неприятна контузия в нашия спорт. Много е трудно възстановяването от такъв тип травма, но тя се справя много добре, организмът й възприема процесите на възстановяване и това ни помага да израстваме по-бързо контузиите. 

Елена: Как се справяте с проблема - масажи, почивка?

Велиан: Да, с активна почивка. Тогава, когато се движи и не се натоварва активно, обикновено използва компресиращи продукти.

Йоана: Да, започнах да ги използвам често и мисля, че се отразяват доста добре на тялото и мускулите ми.

Елена: За компресиращите продукти ти научи от познанството с нас, аз ги предложих и ти прие да опиташ с тях. Сякаш не е много популярно в българския спорт да се ползват компресиращи продукти, а в световния спорт – масово се използват последните десетина години.

Велиан: Абсолютно, в професионаления спорт, глобално от много години се използват компресиращи продукти. Бързата циркулация на кръвта, която създава компресията, все пак е медицинска и помага много по-бързо тази кръв да се движи в тялото, т.е. предотвратява схващания, предотвратява натрупвания в мускула на човек, което води разбира се до по-малко контузии и проблеми. Самият факт, че такъв тип продукти не са познати в българския спорт означава, че на това ниво на възстановяване се крие един от основните проблеми.

Елена: Честно казано не мога да си спомня дали преди 3 или 4 години, когато правихме за първи път индивидуални стелки на Йоана, имаше ли някаква причина, за да се персонализират маратонките й или това е било твоя препоръка за по-добро представяне и предпазване от травми?

Велиан: Смятам, че във всеки случай, при всеки един активен спортист, е много важно позицията му да бъде постоянно изправена, за което помагат 100% стелките по мярка, което е задължително. Костно-ставния апарат на спортистите се натоварва в пъти повече от костно-ставния апарат на човек, който не спортува активно.  Съответно, тези натоварвания най-често се отразяват в долните крайници, които предизвикват и много сериозни контузии. За всеки един спортист е важно да си обръща внимание, да следи позицията на стъпалата си постоянно, на всеки 3-6 месеца, за да не се допускат подобен тип проблеми. При Йоана, в началото нямаше особена необходимост, но с оглед на натоварванията, които стават все повече и по-големи, е абсолютно задължително. Последните две години, тя носи стелки във всеки чифт обувки, без значение дали спортува, дали прави физическа подготовка, дали просто се разхожда някъде, тя използва стелките, за да може позицията й да е изправена във всеки един момент.

Елена: Можеш ли да направиш разлика - преди и след? Имаш ли различно усещане, когато започна да играеш със стелки?

Йоана: Да, със сигурност. Когато за първи път ползвах стелките, имах нужда от 1-2 дни, за да свикна, но скоро се почувствах доста по-добре и ми беше по-удобно. Имах по-голяма стабилност в краката и не се чувствах толкова уморена след тренировка.

Велиан: Преди няколко години бяхме в Испания на турнир и един от дните Йоана нямаше стелки в маратонките, което доведе до болки в едното стъпало. Мачът беше труден, дълъг и влагата беше голяма. На следващия ден коригирахме нещата и нямаше проблем със стъпалото.

Елена: Ти сформира цял екип от специалисти около Йоана и тя го заслужава, защото има огромен потенциал. Би ли разказал за специалистите, с които си партнираш, за да се затвори кръгът на твоята дейност като треньор?

Велиан: На първо място бих искал да отлича работата на баща й – Ивайло , който се занимава със физическата й подготовка и без чиято помощ, тя нямаше да е този страхотен атлет, който е в момента. Много често с него сме в задочни спорове колко трябва да бъдат и как да протичат натоварванията от гледна точка на физическата подготовка, но във времето стиковахме общуването и смятам, че работим много добре заедно. Моята работа, освен да изграждам тренировките, от гледна точка на развитие на техника, тактика и намиране на спаринги, което все още е доста сериозен проблем в България, е и да се занимавам най-вече с мениджмънта на спортист като Йоана, което е много важно.

Елена: Ти си треньор и мениджър?

Велиан: Да. Занимавам се и с това да покривам изцяло финансовите нужди на Йоана, които не са никак малки. Човекът, който помага много, особено в ментално отношение, е майка й Веселка, която също е страхотен борец. Мисля, че Йоана е наследила борбения си характер от нея. Тя също работи много и се развива по отношение на подготовката, възстановяването и диетата на Йоана. На следващо място, определено като изключително важна част от екипа ни, разбира се е и вашата помощ – на AllSport, твоята Ели, на Жоро, на Лора, на целия екип, който ни помага. Всеки един ден, всяка една тренировка, всеки един мач, е отделно натоварване и ако нямаме продукти за възстановяване е много трудно. Имаме изключителната подкрепа на д-р Владимир Стефанов, ортопед от ВМА, който се грижи изцяло за костно-ставния апарат и разбира се на съпругата му д-р Мария Николова, която е диетолог, смея да кажа един изключителен специалист. С нейна помощ успяхме да разберем неща, които нямаше как да научим без специализирана помощ. Изследваме кръвта, изследваме хормоните на Йоана, два, три пъти в годината и на тази база изготвяме специализиран хранителен режим, който е неизменна част от възстановяването на Йоана. Включили сме в нашия процес по възстановяване кинезитерапия. По твоя препоръка, започваме и йога, така че на този етап това, което можем да дадем като най-добро, го подсигуряваме тук и се надявам да продължим да се развиваме. Всеки ден е едно училище за нас, всеки ден научаваме нещо ново, всеки ден виждаме нещо ново, посредством връзката с тези изключителни хора около нас - става много по-лесно. Мениджър, треньор, баща и майка не е ”one man show”. Важно е да знаеш, че можеш да разчиташ на определени хора, в определени аспекти от работата с подобен атлет, защото е много отговорно. Ако тя има право да загуби мач, то ние нямаме право да не знаем какво трябва да направим, след като тя загуби мач. Ние трябва да сме 100% уверени в това, което правим.

Елена: Това, което каза е абсолютно вярно и е хубаво, че го споделяш, защото мисля, че много професионални спортисти са доста далеч от такъв тип организация на тяхната дейност, а тя е повече от задължителна. Колкото и талантлив да е един спортист, колкото качества и заложби да има, нивото на спорта толкова се е развило, че ако няма екип, който да се грижи за състезателя и да му осигурява подходящата среда и режим, няма как да се достигнат много големи резултати. Вие много сте пътували на международни турнири по света. Кои държави сте посетили?

Йоанна: Доста са – Италия, Испания, Франция – любимите ми.

Елена: Как изглеждат базите там? Има ли прилики с нашите?

Велиан: Много е различно навсякъде. В големите тенис държави – нивото на базите и нивото на подготовка на спортистите е много по-различно. Има огромно натрупване в годините. Нищо не се случва за една, две или три години, така както по-голямата част от нашето общество иска да се случват промените. За една година ние искаме да произведем най-добрия атлет – това е въпрос на натрупване на първо място на инвестиции в базата. Ако тенис клуб е решил да произвежда професионални спортисти, той трябва да има функционална база. Не просто брой кортове, а всяко едно съоръжение, прилежащо към кортовете. Денят на спортиста да преминава изцяло там, т.е. тренировки, възстановяване, хранене – всичко трябва да се случва там. В по-голямата част от света, където сме били, включително в съседна Сърбия, в съседна Румъния, в съседна Турция – в комплекса не ти липсва нищо, там се чувстваш като истински професионален спортист. В това отношение ние все още сме много далеч – имаме много работа.

Елена: Само пари ли липсват?

Велиан: Не само пари. Липсват още желание, хора и работа. Спортът е вратата към света. Всяко едно общество се отваря към света благодарение на спорта и на изкуството. Много често забравяме този момент от развитието си и нашите кадри са свикнали да разчитат на това, което са правили преди. Те не гледат „утре“, а гледат това, което се е случило вчера или това, което ще се случи днес. Има и такива, които работят и се развиват постоянно, ние не сме единственият случай, в който се грижим на състезателя да не му липсва нищо. Другото важно нещо е състезателят да иска да работи. Докато Йоанна иска да работи, ние ще й помагаме и ако сме си свършили добре работата, тя ще знае какво да прави. Прави ми впечатление, че когато тя пътува с майка си, вече може сама да управлява процеса, което означава, че ние си вършим добре работата.

Елена: Откъде взе този модел? Кой те научи?

Велиан: Дългите години опит. Преди 12-13 години, когато започвах, една от основните максими беше „да правиш това, което не са правили с теб“, т.е. точно обратното на нашите треньори, най-вече от гледна точка на отношението. Ели, ти знаеш какъв беше моделът на работа със състезателите. За съжаление, до днес в голяма част от спортните клубове, начинът на работа не се е променил до днес.

Елена: Защо не се променя моделът? Има и други млади треньори като теб, които са пътували света и са видели.

Велиан: Част от тях успяват да спечелят, когато пътуват, и не говоря за хонорарите, а за това, че успяват да видят как работи моделът по света. Друга част от тях изобщо не обръщат внимание – те отиват за спортния резултат, но когато се пътува за повече време, не би следвало да мислиш само за победите или загубите. Самата среда предразполага да се обогатяваш. Големият проблем на част от нашите специалисти е, че не искат да се развиват. Това в годините понижи нивото на българския спорт до това, което е в момента. Някои хора може да ме обвинят, че съм против двата модела и ще кажат, че преди 30 години сме имали големи успехи в спорта. В определени спортове – да, на база на масовото начало, това, което в момента липсва в нашия спорт. Опитваме се да работим по всякакъв начин – пътят е през достъпът до училищата и квалификацията на кадрите. Това, което ми прави впечатление са състезателките на възрастта на Йоанна – повечето от тях не знаят как да се хранят и много често получават контузии в следствие на неправилно хранене. Те не знаят или няма кой да им подскаже, че организмът е зависимост от това, което приемаме всеки ден под формата на храна, напитки, натоварване. Оттам се получават тези сериозни проблеми, които имат. Аз самият като състезател страдам от контузии в гърба и коляното от ранна детска възраст, в следствие на това, че не е имало кой да ми покаже как да разтягам след тренировка, как да загрявам и по колко време, как да се храня и в какво количество. Йоана води хранителен дневник всеки ден в продължение на месеци. Тя следи това, което влиза под формата на храна и напитки в организма й, но често имаме проблема, че тя няма достатъчно въглехидрати или захари в кръвта. Тогава си ги набавяме под формата на домашни сладкиши. При нея се получи точно обратното, което става с повечето състезатели. Процесът е доста труден и много хора казват, че не са готови на такава жертва.

Елена: Трудно ли е да се спазва такъв режим, Йоана?

Йоана: Не, с времето си изграждаш навик, който следваш и знаеш, че това е добре за теб.

Елена: Като го казваш, звучи лесно, но на практика явно не е толкова лесно. Ти не обичаш ли вафли? Газирани напитки?

Йоана: Разбира се, че обичам. Просто не изпитвам нужда да ги консумирам толкова често.

Велиан: Може да споделиш за лекарската препоръка относно следобедните мачове.

Йоана: От доста малка спя следобед и съответно мачовете в тези часове са ми доста трудни. Затова в такива случаи пия кока-кола преди всеки мач, за разбуждане. Това са случаите, в които пия газирано – и то по лекарско предписание!

Велиан: Особено, когато е много горещо – има нужда. Най-вече, защото стимулира съзнанието и разрежда кръвта доста по-бързо от останалите електролити.

Елена: За какво си мечтаеш?

Йоана: Някой ден да стигна професионалния женски тенис

Елена: Ти вече играеш в ITF, така че може да се каже, че вече си стъпила там с единия крак. Велиан, твоето виждане какво е? Какви са плановете ви?

Велиан: Най-вече в следващите няколко години да запазим това ниво на работа. Надявам се да няма контузии или травми, за да може Йоана да разгърне целия си потенциал, без значение дали ще се насочи към професионалния спорт или ще избере друг път. Тя знае, че с каквото и да реши да се занимава – ние я подкрепяме.

Елена: В периода на растеж до 18-годишна възраст, което в твоя случай е още 4-5 години активен растеж и заздравяване на кости, мускули и сухожилия, при професионални натоварвания няма как да не се получават на моменти болки и дискомфорт. Какво е отношението ти към ортезите и помощните средства?

Йоана: До сега не съм използвала и не мога да кажа как би ми се отразило, но бих пробвала, за да видя как ще се почувствам след употребата им.

Елена: В момента си с power compression облекло. За възстановяване след тренировка ли го носиш или просто ти е удобно?

Йоана: И двете. Наистина ми е много удобно, когато го нося, използвам го доста често. Имало е случаи, в които съм получавала схващания и смятам, че такъв тип продукти доста помагат, за да усещам тялото си стабилно.

Елена: Имате ли в екипа кинезитерапевт или масажист? Той намира ли разлика в мускулите, в случаите, когато си използвала power compression чорапи, ръкави, клинове, и когато не си?

Йоана: Да, имаме и определено се вижда разлика. Когато играя без такова облекло той казва, че мускулите са доста по-натоварени и вдървени, отколкото с power compression.

Велиан: Преди месец имахме малък проблем с предмишницата и оттогава започна да използва ръкави. Аз съм доволен, защото замахът на форхендът й стана по-голям, благодарение на ръкава, защото ръката не е толкова изморена и успеваемостта е много по-висока.

Елена: Коя тенис настилка ти е любима?

Йоана: Може би хард корт. Въпреки че, когато бях по-малка обичах доста повече клея. Повече ми пасваше, ако мога така да се изразя, но сега със сигурност обичам повече на хард.

Елена: А по света повечето турнири на какви кортове се играят? 

Йоана: На хард корт.

Елена: Има ли хард кортове по света като тези в София? Велиан се усмихва, защо?

Велиан: Защото има точно едно място в София с истинска хард корт настилка, където можем да водим подготовка, но това е частен клуб, който е зает през целия ден и е почти невъзможно да се доредим за час. Това е един от големите проблеми - ние все още не инвестираме достатъчно в бази за подготовка и инфраструктура. Особено зимата на нас ни се налага постоянно да пътуваме, за да можем да тренираме.

Елена: Хард кортът е и моята любима настилка и ми е болно, че в София няма. Една моя мечта е да си направя хубави кортове. Сама няма да успея да я осъществя, но ако има някой, който гледа видеото и има подобна мечта, нека да ми се обади. Готова съм на кооперация, за да направим истински хард-корт и хубава професионална спортна база. Ако има и други хора, които да мислят като нас, нека да се съберем. Заедно можем да направим хубави неща – екипната работа ни е завещана още от Кубрат.

Беше изключително приятен разговор за мен, надявам се и за вас! До нови срещи!