Борислав Чонгов за сколиозата и осъзнаването на този проблем

Борислав: Сколиозата е едно изключително сложно изместване на гръбначния стълб, което се получава понякога при бърз растеж. Това може да се случи през първите три години, когато имаме интензивен растеж или между 5 и 8-годишна възраст, а най-често тези фази се наблюдават при навлизане в пубертета. Нерядко чуваме от родителите, че детето е пораснало изведнъж, а и ние сме го наблюдавали по себе си и нашите съученици, че наистина има един такъв период. Тогава, когато се променят хормоните и когато организмът се превръща от детски във възрастен. Този период е свързан точно с този пик на растежа – при момичетата се определя относително лесно – това е първата менструация. При момчетата е малко по-трудно да определим кога навлизат в този период и можем да приемем, че започва с мутирането на гласа. Забелязали сме, че при момичетата се случва малко по-рано – около 12-годишна възраст, а при момчетата – около 13-14 годишна възраст.

Имаме три вида гръбначни изкривявания. Нека да кажем кои са те.

Борислав: Имаме три описания на гръбначния стълб и те са – кифоза, когато гръбначният стълб изпъква назад, лордоза – когато прави извивка напред и сколиоза - когато се извива настрани. Описани са от древногръция лекар Гален през II век след новата ера и не бива да ги считаме за заболявания или проблеми. Много често ние казваме, че някой „има кифоза“, но това е като да кажем, че има „кръвно налягане“. Да, всеки има кръвно налягане, но то може да е високо или ниско, а може и да е нормално, така че е по-правилно да се каже, че има нормална кифоза или нормокифоза, хиперкифоза или хипокифоза. Това важи и за лордозата и тези състояния над или под нормата могат да доведат до проблеми в гръбначния стълб на човек.

А защо сколиозата създава най-много проблеми?

Борислав: Ние не познаваме сколиозата добре – тя се получава при 2-3 до 4% от хората. И понеже популацията, при която се получава е много малка, ние смятаме, че не е нормална. Реално това е една извивка, която се получава бавно и постепенно и често хората нямат проблем. Може да стане проблем, когато започне много да прогресира, което обикновено се случва при бързия растеж на децата. Сколиоза до 30° не е проблем, но когато стане от порядъка на 50-90°, вече говорим за по-тежко изкривявне. Същото е и с кифозата и лордозата и по този начин следва да ги наблюдаваме.

Има ли превенция?

Борислав: Ние трябва да спазваме една култура на живот и хигиена на стойката, тоест да не работим прегърбени и да натоварваме правилно тялото при спортуване – това е превенцията. За малките деца е задължително да посещават спорт. В момента най-популярният спорт е „фигурно търкаляне по диваните“, в ситуацията на Ковид, но този спорт не води до нищо добро. Към момента не можем да направим профилактика на сколиозата, понеже все още не са изяснени причините за появата ѝ.

Ти си един от най-добрите ни специалисти и терапевти за сколиоза. Завършил си в Барселона и Италия, представител си на тези училища и си официалният лектор на специалисти-терапевти у нас. Разработваш и нови терапии за корекция на сколиоза.

Борислав: Да, на концепцията на RIGO, която е базирана на принципите на Катерина Шрот (SCROTH) – това са най-добрите системи разработени до момента. Ние постоянно се опитваме да ги дообогатим, като в България сега се опитваме, освен стандартните упражнения, да вкараме и електростимулация, чрез която да подпомогнем самата корекция. За тази цел е най-добре апаратчетата да са безжични, за да могат да се управляват от разстояние. По цял свят електростимулацията се прилага върху мускулите, докато детето лежи. Ние не я правим по този начин – при нас детето постоянно прави някакви упражнения и ние опитваме да подпомогнем корекцията чрез пускане на определена електростимулация. Ако успеем да докажем, че този начин върши работа, се надяваме това да се разпространи като практика по целия свят.

Колко малки и колко възрастни пациенти има с такива сколиозни проблеми при вас?

Борислав: Четирима човека сме и графиците на всички са пълни. Идеята е да се работи най-вече с малките, защото когато дойде момиче с 15°на 12 години и ситуацията се неглижира, на 13 и половина вече е с 50°, а понякога при по-високи градуси се стига и до корсетолечение. Идеята при работата с деца е да не позволим да се увеличи сколиотичната деформация. При възрастните, тези над 18 години, тя вече се е образувала и е хубаво гръбнакът да се стабилизира оперативно при изкривявания над 50°, защото статистиките показват, че при такива градуси сколиозата прогресира средно с градус на година, след спиране на костното образуване. Идеята е да се хване рано и по училищата да се правят прегледи годишно.

Навремето имаше такива профилактични прегледи. Трябва ли, обаче, тези прегледи да се правят от специалисти по гръбначни изкривявания или обикновено медицинско лице може да види и да насочи децата, които имат такива проблеми, към по-тесни специалисти като вас?

Борислав: Не е нужно да ангажираме топ хирурзите и топ лекарите, защото те нямат това време, но персоналът трябва да бъде специално обучен. Обучението не е трудно, то става за един час, за да знаят на какво да обръщат внимание. Моралът на тези хора, също така, трябва да е изключително висок. Срещали сме понякога, когато се правят скрининги, колкото и да са рядко те в България, да се каже, че детето има изкривяване, за да може да посещава изправителна гимнастика или някакъв друг тип занимание. Това не трябва да бъде целта на скрининга, а наистина да се открие заболяването в зародиш. Тези 3% - може да са малко, но да се открият по-рано, да се започнат упражненията и да не се допуска прогресиране на кривините.

Има теория, че има връзка между психо-емоционалното състояние на детето или възрастния и гръбначното изкривяване. Забелязал ли си в практиката такава зависимост?

Борислав: Емоциите оказват влияние върху тялото, защото те се свързват директно с хормоните. Когато изпитваме страх – тялото отделя адреналин, когато изпитваме радост – отделя допамин. Тези хормони ръководят какво да се случва в тялото. Наистина трябва да се обръща изключително голямо внимание на психиката, а вече и в екипите за лечение на сколиоза, трябва да има и психолог, който да работи с децата и да им обяснява. Ние, терапевтите и лекарите, не винаги обясняваме достатъчно мотивиращо защо е важно да се спазват упражненията, които даваме. Един психолог може да бъде много по-добър мотиватор и дори да обучи и нас как да подхождаме към психо-емоционалното състояние на децата. По света вече съществуват такива обучения за кинезитерапевти или физиотерапевти, както също ни наричат. 

Навремето проф. Чирков, светла му памет, освен умението да оперира, притежаваше и отношение към пациентите, защото той изпращаше не само лекарите, но и медицинските сестри на обучения, той самият обучаваше и санитарите как да се отнасят към пациентите, които са в клиниката му.

Изключително важно е отношението, наистина. Аз лично в моята работа се старая да бъда внимателна към клиентите, но понякога, когато човек е претоварен от работа, не може да запази абсолютното спокойствие и не винаги може да контролира и да бъде с цялото внимание, така че да предразположи клиенти и пациенти да се чувстват добре. Понеже във времената, в които живеем, няма профилактика, можеш ли да покажеш на макета, как родителите сами да направят тест у дома, ако се съмняват, че детето им има сколиоза?

Борислав: Тестът е изключително лесен. Нека първо разкажем по-подробно какво представлява самата сколиоза и разликата между лошата стойка (или нарушената осанка) и добрата стойка. Тук разминаването между раменете не е от значение, дори да има леко разминаване – това не означава, че има сколиоза. Същото важи и за разминаване в лопатките и талията. Сколиозата е торзионна деформация на гръбначния стълб и на торса, защото когато гръбначния стълб започне да се променя, той увлича и таза, и ребрата, така че целият торс се видоизменя. Не винаги правим разлика между торзия и ротация и сега можем да покажем каква е разликата между едното и другото с един изключително прост модел на модул за плуване. От една страна имаме ротация в едната или другата посока, а от друга страна имаме една фиксираща точка, която можем да кажем, че е тазът, около която се усуква гръбначният стълб (торзия). Това е истинската форма на сколиоза. Сколиозата не е странично изместване на гръбначния стълб – тя е триизмерна, има изместване и в трите равнини. Другото важно при работата е, че ние не можем да определим дали мускулите изпадат в някакъв сериозен мускулен дисбаланс. Моделите, които сме изучавали, се променят постянно, така че трябва да мислим. Ние трябва да продължаваме да търсим и да изследваме как да лекуваме сколиозата, как да я откриваме и да измислим как да я превентираме. Но ако се върнем на въпроса – тестът за откриване на сколиоза е изключително лесен. Описан е от Уилям Адамс преди 200 години и представлява навеждане на детето напред, така че дланите са събрани и са отпуснати надолу, заедно с главата. Ние сядаме на нивото на гърба и наблюдаваме за три неща – първо, може да забележим дали гръбначния стълб прави извивка в ляво или в дясно, второ – да гледаме дали ребрата изпъкват от едната страна и съответно хлътват от другата. Това се получава при ротацията, може да се случи и в поясната област. Трето – при нормално развитие, гръбнакът на наведено дете стои извит като арка. Там, където има наличие на сколиоза – той стои по-плосък, по-равен. Ако забележим и трите неща, тогава родителите трябва да се обърнат към специалист ортопед, да се направи рентгенова снимка и да се докаже или отрече, че има сколиоза, защото подходът при лоша стойка е един, а при наличие на сколиоза е съвсем различен. При неправилна стойка най-добрият подход е спорт. Може да се ходи на изправителна гимнастика, на футбол, на тенис, на плуване. Много често родители ме питат кой е най-хубавият спорт за тяхното дете, което има сколиоза – за мен най-добрият спорт е този, който детето харесва. Популярно мнение е, че плуването е най-подходящият спорт при деца с гръбначни изкривявания, което обаче през последните 5-6 години се опроверга. Въпреки това, за мен плуването е най-хубавият спорт, защото това първо е умение, както ходенето - извършва се от разтоварено положение на гръбначния стълб, гравитацията не действа, натоварваме ръцете, натоварваме краката и дишането и сърцето работят много сериозно.

Но даже и в тениса – ние нямаме тенсист със сколиоза.

Макар, че тенисът е несиметричен спорт.

Борислав: Дори смятахме това за предпоставка, а се оказва, че при тениса, хвърляне на копие, при кану-каяк-а, по-често в кануто, не се наблюдават сколиози, въпреки че има асиметрия на тялото.

Важна ли е здравата мускулатура при проблем като сколиозата?

Борислав: От децата, които наблюдаваме, има такива, които не спортуват нищо и такива, които са изключителни професионалисти. В България има едно проучване от проф. Танчев, публикувано 2000 година в Spine Journal, което е цитирано по целия свят, за сколиозата в художествената гимнастика. На базата на открит 1 % сколиоза сред населението в България, в художествената гимнастика откриват 12%. Гимнастичките са с много добра мускулатура, но може да се получи и при тях. Един от най-добрите спортисти в света е със сколиоза – това е Юсеин Болт и това не му е попречило да бъде един от най-добрите атлети на планетата.

Има ли упражнения, които да държат сколиозата в добри граници?

Борислав: В последните 20 години се развиха доста системи по света. Разбира се някои от тях са развивани доста отдавна. И в България имаме традиции да работим в тази посока и благодарение на тези традиции аз се поинтересувах и тръгнах да търся и по света какво се прави. Световното дружество за неоперативно лечение на сколиоза се грижи да има доказателства в тези системи - да не са просто на теория, и те спадат под групата специфични физиотерапевтични упражнения при сколиоза  – така, че седем са системите по света. Италианската е CEAS, една от най-известните е Schrot, а пък това което ние правим концепцията на Риго, което е да надграждаме Schrot с още допълнителни познания. Опитваме да помогнем не само на децата, но и на тяхните семейства. Това, което сме забелязали, е, че не страда само детето. Както е казал Джо Брайън, който е директорът на Американската фондация за лечение на сколиоза - „кой лекуваме?“ – децата или техните родители, защото те са тези, които носят тяхното притеснение. Разбира се, че лекуваме децата, но те не са заинтересовани. Те не усещат болка и не ги интересува, че гърбът им е изкривен. Тези, които са заинтересовани са техните родители. Родителите се нагърбват, защото не понасят да гледат децата си така, а те не желаят, защото за тях това е едно обременяване. 

Как работите с родителите?

Борислав: Родителите ги допускаме при нас от самото начално измерване на детето. И най-често ние разчитаме на родителите, защото лечението на сколиозата е мултидисциплинарно и то се осъществява от екип – участва ортопед, участваме ние като специалисти, които даваме упражнения, участва ортезист, който да изготви корсет, при тежки изкривявания над 25°. 

Има ли напълно излекувани от сколиоза?

Борислав: За пълно излекуване се смята, когато гръбнакът се изправи на 0 градуса. Имаме няколко такива случая, но там явно не е била истинска сколиоза. Целта на лечението е, ако започнем с 15 градуса, да не позволим да прогресира, това всъщност е излекуването. Ако се стигне до оперативна намеса, това в никакъв случай не е нещо лошо – даже трябва да бъдем щастливи, че имаме такива хубави операции. Има деца, които по някаква причина стигат до 80-90 градуса и понякога сколиозата е много агресивна и прогресираща, понякога родителите не могат да убедят детето си да носи корсет, така че наличието на операции понякога е от особена важност.

Има ли контакти, на които хората да се свържат с теб?

Борислав: Работя в университетската болница за активно лечение по ортопедия проф. Бойчо Бойчев гр. Горна Баня, така че най-лесно там.